ZKAP антикорупционен изходен филтър: криптографски проверим протокол за съответствие при използване на изкуствен интелект в проверовъчни, регулаторни, надзорни и съдебни процедури

Публикувано: | Автори: адв. Радослав Й. Радославов; инж. Иван Й. Гецов | Издание: Security & Future, т. 10 (2026), бр. 1, стр. 20–25

Международно научно списание Security & Future, т. 10 (2026), бр. 1 — корица

Какво твърди статията

Два дяла от европейското право дърпат в противоположни посоки, а изкуственият интелект, поставен вътре в производство по отнемане или данъчна проверка, е точно мястото, където се сблъскват. AI Act иска прозрачност, човешки надзор и доказуема точност от високорисковите системи. GDPR и Директивата за търговските тайни искат обратното: личните данни да останат скрити, а чуждото know-how — неразкрито. Одиторът, натоварен да провери едното задължение, в крайна сметка нарушава другото.

Отговорът на статията е да се спре одитирането на модела и да се започне филтриране на изхода му. Между това, което AI произвежда, и момента, в който изходът поражда правни последици, застава слой, който го сверява с правни изисквания, изразени във формален вид. Липсва ли нещо задължително, не се генерира нищо. Пренебрегне ли служителят блокирането, надзорникът научава, че е имало пренебрегване — и не научава нищо по делото.

Демонстрацията е изведена върху българското право по отнемане: определянето кой попада в кръга на проверяваните лица по ЗОНПИ, проверено срещу синтетичен семеен профил, съставен така, че да задейства всеки от деветте квалификационни пътя. Никъде в статията не са използвани данни по реално дело.

„This article proposes the ZKAP (Zero-Knowledge Audit Protocol) Anti-Corruption Output Filter as a cryptographically verifiable compliance mechanism that resolves the conflict at the operational layer of AI-assisted judicial workflows.“

— от публикуваното резюме (статията е на английски). Пълното резюме и текстът — при издателя.

Какво прави филтърът

Механизмът стои между изхода на AI системата и момента, в който решението поражда правни последици. Той не чете вътрешната логика на модела; проверява какво моделът е произвел срещу правни изисквания, записани във формален вид. Когато предпоставките са непълни или условията не са изпълнени, генерирането спира.

Операторът все пак може да пренебрегне блокирането. Но всяко пренебрегване генерира криптографски подписан сигнал до надзорника, а този сигнал носи изключително процедурни метаданни — без съдържание от делото, без идентифициращи данни за засегнатите лица. Веднъж задействан, сигналът не може да бъде отменен.

Точно това е смисълът на конструкцията. „Не знаех“ и „не забелязах“ престават да бъдат налични оправдания.

Защо изходът, а не моделът

Познатите инструменти на обяснимия изкуствен интелект — LIME, SHAP и произлезлите от тях — дават приближения, не доказателства. Всеки от тях произвежда обяснение след факта, а обяснение от такъв вид може да бъде насочено чрез внимателен избор на извадки или съседства. В правораздавателна среда това не е достатъчно: ако решението трябва да носи доказателствена тежест, обяснението му следва да е проверимо, а не просто убедително.

Има и въпрос на мащаб. Ръчната проверка на вътрешната логика на модел е практически неизпълнима още при милиарди параметри; над около 1018 параметъра хоризонтът на одитируемостта е преминат окончателно. Междувременно независимостта на тези, които проверяват и решават — инспекторът, съдията, прокурорът, експертът — може да бъде защитена от натиск само ако надзорникът няма пряк поглед върху конкретното дело преди издаването на окончателния акт. Съберете тези ограничения и остава една работеща възможност: проверка, извършвана върху изхода на системата и върху процедурните метаданни, но никога върху самите данни по делото.

Декомпозицията X + Y

Филтърът се основава на разделянето на всяко правно правило по две независими оси. Оста X съдържа задължителните позиции — материалноправните елементи на нормата, които трябва да бъдат установени, за да възникне правомощието въобще. Оста Y съдържа условията: процедурните и темпоралните изисквания, които трябва да бъдат спазени при упражняването на правомощието.

За референтното правило на демонстратора nX = 12 и nY = 14. Тези числа не са произволни; те са обобщени от изискванията на типична административна процедура с висок корупционен риск. Същият принцип действа с други стойности в други правни области, а при реално внедряване администрацията или законодателят ги определя.

Всеки X-елемент и всеки Y-елемент на свой ред може да бъде декомпозиран до полиномно представяне, проследимо до конкретни правни норми и документални източници. Правилото „изходът се генерира тогава и само тогава, когато всички Xi и всички Yj са изпълнени“ се аритметизира като конюнкция от индикатори върху крайно поле, а zk-SNARK доказва, че съществува удовлетворяващ свидетел, без да го разкрива.

Демонстрацията по ЗОНПИ

Едно правно условие е изведено докрай: определянето на кръга на проверяваните лица в производството по отнемане. Изборът е нарочно дидактичен. Това е един от архитектурно по-плоските компоненти на филтъра, което го прави подходящ за показване на полиномизационния принцип, без читателят да се удави в правната материя.

Девет квалификационни члена покриват трите законови групи, а синтетичният тестов профил е построен така, че да задейства всеки един от тях. Съдържателно по-дълбоките компоненти — анализът на банкови модели, трансформацията на недвижими имоти, фискалната съгласуваност и установяването на значително несъответствие в имуществото — са полиномизирани паралелно, но остават извън обхвата на тази статия и се разглеждат в отделни изследвания.

Четири антикорупционни механизма

Първо, тихото неизпълнение става невъзможно. Без филтъра изпълнителят може да произведе резултат и когато предпоставките са непълни, а контролът остава последващ; с филтъра генерирането просто спира, освен ако не бъде извършено изрично пренебрегване — което се ескалира веднага.

Второ, изчезва правдоподобното отричане, по вече посочената причина: сигналът се задейства автоматично и не може да бъде оттеглен.

Трето, възражението за защита на личните данни пада. Тъй като сигналът носи само метаданни, той зачита изискването за минимизиране на данните по чл. 5, § 1, б. „в“ GDPR, без надзорното задължение да се изпразни от съдържание. (Което е повече, отколкото може да се каже за повечето одитни конструкции, основани на разкриване, предлагани в момента.)

Четвърто, резултатът не може да бъде тихо преработен впоследствие. След като криптографският ангажимент е налице, вече генерирано решение не може да бъде пренастроено, без да остане следа.

Агентни системи и пътища за внедряване

Архитектурата пасва особено добре на агентните системи — тези, които сами задвижват действия и произвеждат решения с правни последици за лицата, от вида, който Съдът на ЕС разгледа по делото SCHUFA (C-634/21). При такива системи вътрешната логика практически излиза извън контрол: изводът е твърде сложен и твърде адаптивен, за да бъде проследен. Филтрирането на изхода, преди решението да породи последици, тогава е единственият останал fail-safe.

Три варианта за внедряване са готови за пилот. Най-бързият е приемане като вътрешни правила — етичен кодекс на отделна администрация — което позволява да се натрупа операционен опит, преди нещо да се заключи в закон. Нормативен акт за конкретна процедура е по-бавен, но гарантира максимална правна сигурност и единство на национално ниво. Третият е пилот в Комисията за защита на личните данни, която вече има изграден опит като независим надзорен орган и е логичният първи носител на модел за алгоритмична отчетност.

Ограничения

Статията не отговаря на всички въпроси и заявява това. Полиномите за съдържателно по-сложните елементи изискват отделна разработка. Сложността на рекурсивните SNARK при много дълбоки правни процедури остава предмет на бъдещо изследване. Окончателните стойности на nX и nY за различни процедури подлежат на емпирична калибрация и вероятно ще се променят, когато пилотите дадат данни.

Авторство и права

Адв. Р. Й. Радославов отговаря за концептуализацията, архитектурата и методологията на ZKAP протокола и на антикорупционния изходен филтър, за полиномната декомпозиция, правния анализ и написването на текста. Той е единственият изобретател и заявител по патентни заявки BG/P/2026/114317 и BG/P/2026/114328 и притежава всички права върху ZKAP методологията, архитектурата на филтъра и свързаните патентни претенции. Подготвят се заявки пред EPO, UKIPO и PCT/WIPO, а архитектурата е FRAND-ready за включване в хармонизирани европейски или международни стандарти. IPC: G06F 21/64; G06N 20/00; H04L 9/32.

Инж. И. Й. Гецов е допринесъл с инженерния преглед на демонстратора, изпълнението на тестовата валидация и техническата редакция. Съавторството по статията се отнася изключително до този принос и не поражда права върху ZKAP методологията, архитектурата на филтъра или патентните заявки.

Свързани публикации

Какво следва

Работата продължава в три посоки. Полиномите за по-тежките елементи на филтъра — банков анализ, трансформация на имущество, фискална съпоставимост, значително несъответствие — отиват в самостоятелни публикации. Прототип заменя хеш-базирания симулационен слой с реална SNARK верификация и Silicon Binding. А типизирани каталози на X-позиции и Y-условия се изграждат за приоритетни процедури с висок корупционен риск, във вид, готов за приемане било като вътрешни правила, било като нормативен акт.

Високорисковите задължения по AI Act влизат в сила от 2 декември 2027 г. Администрация, която иска да ползва AI в производство по отнемане, данъчна проверка или обществена поръчка до тогава, разполага с около петнадесет месеца да реши как ще докаже съответствие, без да предава делото. Запитвания за пилотно внедряване: radoslav@radoslavov.bg.

Обратно към блога