Когато чуем за антикорупционния орган в България, общественото съзнание често си представя зрелищни арести и борба с корупцията по високите етажи на властта. Официалните доклади говорят за милиони левове отнето имущество. По ирония на съдбата, този сложен и проблемен механизъм, състоящ се от две комисии – КПК (Комисия за противодействие на корупцията) и КОНПИ (Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество) – е в пълен контраст с първия антикорупционен закон – ЗОПДИППД (отм.). Макар и малък по обем, той имаше ясни правила и стои зад близо 95% от всички успехи на органа, издържали съдебна проверка.
Днес картината е различна. Задълбочен анализ разкрива, че този двуглав орган, ръководен от един и същ състав, или не вижда, или умишлено игнорира огромния корупционен риск, ескалирал в резултат на собствената му дейност. Този риск се изразява в конкретни действия и бездействия, които създават облага както за проверяваните лица, така и за определени адвокатски кантори, на които се присъждат огромни хонорари в резултат на внесени, а впоследствие частично оттеглени, многомилионни искове за сметка на държавния бюджет.
Настоящият анализ разглежда три системни порока в дейността на КПК и КОНПИ и посочва трите институционални провала, които им позволяват да съществуват. Това не е просто критика – това е дисекция на един механизъм, който удобно "не вижда гредата в собственото си око".
Част I: Доказателствата – три системни порока
Как бездействието погасява по давност милиони
В основата на проблема стои стряскаща аритметика, видима дори в официалните годишни отчети на антикорупционния орган. Броят на образуваните от КОНПИ проверки драстично се различава от броя на приключените. Хиляди производства остават висящи, често с години, в състояние на административно безвремие. Следва да се подчертае, че контролът по спазване на сроковете винаги е бил изключителен прерогатив на самата Комисия и нейните директори, независимо от формалното разделение на КПК и КОНПИ. С други думи, нито едно забавяне не се случва без тяхното знание и съгласие.
Защо КПК бездейства, въпреки очевидната облага, генерирана от тези действия и бездействия?
Анализът на публичните отчети на Комисията разкрива опит за прикриване на мащаба на проблема. В доклада си за 2022 г. институцията посочва 2858 прекратени производства, но пропуска да уточни по кой закон са водени. Това не е случайно. Значителна част от тях са по отменени закони:
- ЗОПДНПИ (отменен 2018 г.): Всяка такава проверка, приключила през 2022 г., е била просрочена с над 5 години. Само за първото полугодие на 2022 г. броят им е 1824.
- ЗОПДИППД (отменен 2012 г.): Всяка проверка по този закон, приключила през 2022 г., е била просрочена с над 11 години.
От анализа на отчетите пред НС може да се направи обоснован извод, че забавянето при част от тези производства не рядко достига до 7 години, а при най-фрапантните случаи цели 14 години. За сравнение, законоустановеният срок за приключване на проверката е от 9 до 18 месеца в зависимост по кой ред е образувана. Общият брой на просрочените проверки в мандата на този състав на Комисията надхвърля 4848 броя, като в тази цифра не влизат над 2000 проверки, които очакват окончателно решение, понякога с години.
Това не е просто бюрократично забавяне. Това е механизъм с опустошителен финансов ефект.
Пагубният ефект на просрочието: Законът за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ) е категоричен в чл. 152, ал. 1, че правото на държавата да предяви иск се погасява с изтичането на 10-годишна давност. Всяко забавяне от страна на КОНПИ след изтичане на законоустановения срок за проверка може буквално да "подари" незаконно придобито имущество на проверяваните лица.
Проверката като инструмент за контрол, а не за правосъдие
Вторият тревожен модел на поведение се отнася до случаите, в които дадено "оперативно интересно лице" – било то по политически или икономически причини – става обект на проверка от КОНПИ. Често се налагат тежки обезпечителни мерки, които на практика блокират цялата му икономическа дейност, както и тази на свързаните с него фирми.
И тогава проверката застина. Тя продължава необосновано дълго, далеч над законовите срокове, и се превръща в своеобразен "нашийник на къс повод", който се затяга или отпуска не според закона, а според волята на "господаря". Дисциплиниращият ефект е налице, а съдбата на проверката зависи от извънпроцесуални фактори.
В този сценарий се наблюдава и циничен подвариант: докато проверяваното лице е държано в икономически шах, просрочието на проверката му позволява да "спаси" част от по-старото си имущество чрез изтичането на 10-годишния давностен срок. Така институцията постига двоен ефект – упражнява контрол и същевременно създава скрита облага.
Как се губят дела за милиони в полза на адвокатските хонорари
Третият елемент от тази порочна система се проявява в съдебната фаза – при делата за гражданска конфискация, водени от КОНПИ. Наблюдава се практиката на Комисията съзнателно да внася в съда силно надценени искове, обречени на провал.
Целта е двойна. От една страна, пред обществото се отчита дейност – „предявен е иск за 5 или дори 100 милиона лева". От друга страна, когато делото бъде загубено (изцяло или частично), това гарантира присъждането на огромни разноски за адвокатска защита на ответната страна.
Особено показателни са случаите, в които самата КОНПИ доброволно прави частичен отказ от иска си по време на делото. Такъв процесуален ход води до моментално присъждане на разноски за тази част. Когато става въпрос за искове за милиони, тези разноски се превръщат в т.нар. "златен парашут" – сигурни и огромни възнаграждения, платени от държавния бюджет. Това е механизъм, който едновременно причинява вреда на бюджета и създава съмнения за предварително уговорени резултати в ущърб на обществения интерес.
Част II: Институционалният провал
Парадоксът на разследващите инспектори: Кой пази пазачите?
След установяването на тези три системни практики, възниква въпросът: Кой трябва да ги разследва? Отговорът се крие в дирекция "Противодействие на корупцията" към КПК и нейните разследващи инспектори.
Техните законови задължения по чл. 100 и чл. 106 от ЗПК и чл. 282 от НК (Престъпление по служба) са недвусмислени. Мандатът им е да разследва корупционни престъпления, включително престъпления по служба, особено когато действия или бездействия на длъжностни лица генерират облага и причиняват вреди за бюджета.
Системното, многогодишно забавяне на хиляди проверки от КОНПИ, което води до набавяне на облага за проверяваните лица и причиняване на вреда на държавния бюджет за милиони, е учебникарски пример за фактическа обстановка, носеща всички белези на престъпление по служба.
И какво правят разследващите инспектори на КПК? Вместо да насочат ресурсите си към най-голямата пробойна в собствения си кораб, техните публични изяви се свеждат до преследване на маловажни или "удобни" казуси.
Иронията на превенцията: Дирекция, която не вижда собствения си корупционен риск
Законодателят е предвидил и структура в рамките на КПК, която да действа проактивно – дирекция „Превенция на корупцията". Съгласно чл. 44 от ЗПК, нейната задача е да "анализира и предложи мерки за ограничаване и предотвратяване на всякакви практики, генериращи корупционен риск".
Описаните пороци не са тайна. Те са видими от собствените доклади на Комисията и представляват очевиден корупционен риск в начина на функциониране на институцията. Въпреки това, дирекция "Превенция" очевидно или не вижда, или умишлено игнорира този модел. Превенцията е насочена навсякъде другаде, но не и навътре, където проблемите са най-дълбоки.
Капанът "Конфликт на интереси": Пусковият механизъм за отстраняване от служба
На пръв поглед, дирекция "Публичен регистър" към КПК е просто административна структура. В действителност обаче тя често работи като пусковия механизъм на цялата репресивна машина. Установяването на несъответствие или конфликт на интереси, колкото и формално да е то, не е краят на историята. То е началото.
Това е спусъкът, който задейства пълна имуществена проверка от КОНПИ, която на свой ред може да доведе до запори, възбрани и дори до производство за отнемане на имущество. Едновременно с това, установен конфликт на интереси е сигурен начин за отстраняване от заеманата длъжност, често с тежки последващи забрани.
Най-показателният пример за абсурдността на този процес е как законът третира т.нар. конфликт на интереси, дори когато от него не може да произлезе облага за никого. Представете си реална ситуация: новоизбран кмет в малко населено място се сблъсква със заварено тежко "феодално наследство". За да установи реалното финансово състояние на общината и при хронична липса на кандидати, той назначава на граждански договор доверен експерт. Вероятният специалист, който би приел да изпълни задачата "благотворително" при тези условия, е "свързано лице" по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗПК. Уговореното възнаграждение е символично или изобщо липсва поради празна общинска хазна.
В този случай няма щета за бюджета, нито облага за назначения експерт. Напротив, решен е обществен проблем. Въпреки това, законът е формален – конфликтът на интереси е налице. Вината съществува, дори ако уговорената сума никога не бъде изплатена.
Това е типичен пример, при който упражняването на законови правомощия обслужва корупцията, като я предпазва от реална ревизия. Преценката дали има облага, а оттам и конфликт на интереси, е функция на КПК. Независимо, че решението подлежи на съдебен контрол, това дава възможност за прилагане на двойни стандарти и избирателно правосъдие.
Така един формален пропуск, често извършен в полза на обществото, се превръща в мощен инструмент за натиск, докато реалните корупционни практики, водещи до щети за милиони, остават необезпокоявани.
В други случаи едни и същи лица се проверяват по няколко пъти, което създава възможност за ревизиране на предходното прекратяване на проверките.
Епилог на реформата: Институционална мимикрия и заличаване на следи
На 4 февруари 2026 г. чрез гласуване на промените в Закона за противодействие на корупцията бе сложен край на правното съществуване на Комисията в нейния досегашен вид. За съжаление, това не ознаменува края на описаните системни пороци, а по-скоро опит за терминално замитане на следите.
Функциите и личният състав на КПК бяха механично прехвърлени към Сметната палата и ГДБОП без нов конкурс и при пълно запазване на заеманите рангове. Тази „трансформация" се извършва при пълна техническа съвместимост на данните, което създава удобна предпоставка: при физическото преместване на сървъри и архиви да се заличат доказателствата, издаващи не просто висок риск, а системно корупционно поведение, маскирано като административна дейност.
Това поведение е функция на КОНПИ, но неговият надзор и превенция на корупционния риск са вменени по длъжностна характеристика на КПК. Когато схемата се реализира, тя се изразява в специфична комбинация от действие и бездействие:
- Чрез бездействие: Изкуствено поддържане на проверки до настъпване на абсолютната 10-годишна погасителна давност. Когато бездействието касае активи за милиони и продължава цяло десетилетие, то не може да бъде оправдано с „обикновена небрежност". Това е съзнателно осигурен институционален чадър.
- Чрез действие: Внасяне на необосновано високи искове, които впоследствие се оттеглят от самата комисия. Това генерира огромни съдебни разноски, които държавата изплаща на ответната страна. При липсата на реален процес, тези суми се превръщат в чист, „законен" приход, източен директно от бюджета.
Критичен факт: Част от старото ръководство на КПКОНПИ бе предварително преназначено във въпросните приемащи структури. Кратка биографична справка на ръководството на тези служби демонстрира, че на практика липсва каквато и да е персонална промяна. Системата просто смени своята „кожа", за да съхрани своите зависимости.
Заключение
Описаните пороци и институционални провали не са просто изолирани инциденти, а симптоми на дълбоко болен механизъм. Показателно е, че контролът е стриктен и видим навън, докато вътрешните процеси, водещи до щети за милиони, остават непрозрачни и уязвими. Всичко това превръща една институция, призвана да бъде острието на държавата срещу корупцията, в инструмент за облагодетелстване, контрол и гарантирани финансови потоци.
Нормативни източници
- Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) — lex.bg
- Чл. 100 и чл. 106 от ЗПК — правомощия на разследващите инспектори
- Чл. 282 от Наказателния кодекс — престъпление по служба
- Чл. 152, ал. 1 от ЗОНПИ — 10-годишна погасителна давност за иска на държавата
- Годишни доклади на КПКОНПИ пред Народното събрание