Научна публикация
Industry 4.0, Winter Session, Vol. 2, pp. 320–321
Издание: Industry 4.0 • ISSN: 2534-997X • STUME Journals
Резюме
Настоящата публикация предлага концепция за внедряване на изкуствен интелект в административната дейност, основана на принципите на криптографска прозрачност и математическа верификация. Централният проблем е структурното напрежение между изискванията за отчетност по Регламент (ЕС) 2024/1689 (Акт за ИИ) и защитата на данните по GDPR.
Предложеното решение е методологията ZKAP (Zero-Knowledge Audit Proxy) — доказателства с нулево знание, които позволяват да се произведе математическо доказателство за юридическата правилност на изхода на езиковия модел, без да е необходим достъп до суровите данни на обработка.
Концепцията за дигитализация на правната норма предвижда законите да бъдат превърнати в аритметични ограничения и вградени директно в изчислителната логика на модела. По този начин се постига безопасност на етап проектиране (Safety-by-Design), като системата става устойчива на логически отклонения.
Ключови думи
Изкуствен интелект, AI Act, ZKAP, Zero-Knowledge Audit Proxy, прозрачност, отчетност, административна дейност, криптографска верификация.
Пълен текст и свързани материали
Пълен текст на публикацията:
Zenodo DOI 10.5281/zenodo.19614243 — Open Access PDF →
ResearchGate — Full-text available →
STUME Journals — Industry 4.0 →
Разширен анализ:
AI реформа в администрацията — пълен блог анализ (BG) →
Следваща публикация [2]:
Radoslavov, R.Y. (2026). „Management and Regulation of AI Models in Public Administration: Cryptographic Transparency and Digitalization of Legal Norms.“ Artificial Intelligence Proceedings, ISSN 3033-2923 / 3134-1667.