До 15 май всяка година лицата, заемащи публични длъжности, са задължени да подадат имуществена декларация пред Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Зад тази на пръв поглед рутинна административна процедура обаче често се крият механизми, които могат да доведат до сериозни последствия, включително имуществени проверки, налагане на запори и предявяване на искове за гражданска конфискация. До такава ситуация нерядко се стига дори при липса на повдигнато обвинение за престъпление по смисъла на чл. 108 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗОНПИ). Самото неподаване на имуществена декларация е достатъчно основание за стартиране на проверка, независимо дали има установено или доказано нарушение. Проверка може да бъде инициирана дори ако декларацията е подадена в законоустановения срок. Индикация за потенциални проблеми в този случай е получаването на уведомление от КПК за отстраняване на непълноти и грешки в декларацията. Важно е да се отбележи, че отстраняването на несъответствията или изпълнението на задълженията извън определения срок по никакъв начин не гарантира, че проверка няма да бъде извършена.
Принципът е следният: при установено несъответствие на стойност под 10 000 лв., проверката се пренасочва към Националната агенция за приходите (НАП), което се счита за по-благоприятния вариант. Когато обаче несъответствието е на стойност 25 000 лв. или повече, КПК, по предложение на директора на дирекция "Публичен регистър", взема решение за извършване на проверка на имущественото състояние на лицето, заемащо публична длъжност.
Ако видите името си в публичния регистър на лицата, заемащи висши публични длъжности (т.нар. "оранжев списък"), като лице, неподало декларация в срок – очаквайте проблеми.
Необходимо е да се прави разграничение между проверката за установено несъответствие, извършвана от дирекция "Публичен регистър" към КПК, и проверката за установяване на значително несъответствие в имуществото, извършвана от териториалните дирекции на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Първата се осъществява в рамките на шестмесечен срок чрез пряк достъп до електронни регистри, бази данни и други информационни масиви и обикновено не води до репутационни щети. За разлика от нея, проверката от КОНПИ задължително включва разкриване на банкова тайна, данъчна информация и други чувствителни данни, което означава, че широк кръг от институции и лица биват информирани, че срещу вас тече проверка. Това може да доведе до потенциални вреди като влошена кредитна история, загуба на доверие и други имиджови щети.
Липсата на каквато и да било съпричастност към извършването на престъпление няма значение за КОНПИ. Проверката от КОНПИ може да бъде стартирана единствено на основание неподаване на декларация, без да се изисква наличие на извършено престъпление, повдигнато обвинение или каквото и да било друго нарушение. Това обстоятелство превръща формалния пропуск – дори и поради уважителни причини – в предпоставка за активиране на тежка административна процедура.
Формалните напомнителни писма, изпращани от КПК при забавяне на подаването на декларация, често не изпълняват своята коригираща функция. Тяхната основна цел е да фиксират момента на неизпълнение на задължението, след което – дори при подаден в срок и обоснован отговор – КОНПИ почти неизменно пристъпва към извършване на проверка. Причините за забавяне обикновено не се вземат предвид, независимо дали става дума за здравословен проблем, административна грешка или форсмажорни обстоятелства като пандемия.
Декларациите се подават пред КПК, но решенията по същинската имуществена проверка се вземат от КОНПИ. Въпреки че двете комисии имат формално отделени и самостоятелни функции, те са с един и същ състав на ръководството. Това създава привидно разделение, но на практика двете структури уведомяват сами себе си – един порочен модел, чиито системни провали разглеждаме в детайли в нашия нов анализ.
В болшинството от случаите проверката за установяване на значително несъответствие завършва с решение за прекратяване поради липса на "значително несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗОНПИ (т.е. несъответствие, надвишаващо 150 000 лв. за целия десетгодишен проверяван период). Поради тази причина много лица, заемащи публични длъжности, дори не разбират, че са били обект на проверка, тъй като след приключването ѝ засегнатото лице обикновено не получава уведомление, че е било обект на контрол.
Ситуацията става много по-неприятна, когато установеното несъответствие надхвърли законовия праг.
Как КОНПИ изчислява несъответствието: приходът невинаги е приход
Подходът, прилаган от КОНПИ за установяване на значително несъответствие, се различава съществено от този, използван в ревизионното производство пред НАП, както и от общоприетите счетоводни принципи. Така например, КОНПИ разглежда всяко дебитно постъпление по банкова сметка като придобито имущество и за целите на анализа го включва в разходната част, независимо че житейската логика предполага обратното. По този начин, голяма част от установеното несъответствие често се дължи именно на този специфичен подход при анализа на банковата информация. Разбира се, постъпленията с основание "работна заплата" формират приход, но това са почти единствените дебитни обороти, които се третират по този начин. Всички останали подлежат на доказване от страна на проверяваното лице. Именно този стандарт прави проверките особено рискови и често неразбираеми за засегнатите.
Сроковете, предвидени за приключване на проверките, са една година, с възможност за еднократно удължаване с още шест месеца. На практика обаче тези срокове често имат инструктивен характер и проверките могат да приключат години по-късно. По този начин нерядко се случва лице, заемащо публична длъжност, да получи запорно съобщение четири-пет години след годината на неподаване в срок на имуществената си декларация. Голяма част от актуалните обезпечителни производства на КОНПИ през 2025 г. касаят декларации, неподадени още по време на COVID пандемията, когато нормалният административен ритъм беше сериозно нарушен. Сега, години по-късно, хората, които тогава са пропуснали да подадат декларация, се оказват изненадани от запорирано имущество.
Резултатите най-често са нулеви – но последствията остават
Според публични данни, болшинството от проверките на КОНПИ трудно издържат съдебната проверка в рамките на производството по гражданска конфискация. Дотогава обаче репутацията на проверяваното лице вече е подкопана, възможно е имуществото му да е блокирано, а психологическото натоварване е значително.
Ето защо не подценявайте 15 май – крайния срок за подаване на имуществени декларации. Това е границата между контролирания риск и потенциалната институционална несигурност.
Подаването на декларацията не е просто административно задължение – това е вашата най-добра защита срещу един правен произвол, при който формални нарушения могат да отключат непропорционални последици. Подайте декларацията, дори ако не сте напълно сигурни в нейната точност. Грешка може да бъде поправена, макар и с цената на акт за установяване на административно нарушение. В определени случаи обаче глобата в размер от 1000 до 3000 лв. (а при повторно нарушение – от 3500 до 6000 лв.) е за предпочитане пред риска да се превърнете в обект на многогодишно и изтощително разследване.
Често задавани въпроси (ЧЗВ):
- Кой е длъжен да подава имуществена декларация?
Всички лица, заемащи публична длъжност по смисъла на ЗПК – включително народни представители, магистрати, кметове, заместник-министри, директори на държавни агенции и други. Ако се колебаете дали попадате в кръга на задължените лица, проверете дали вашата длъжност фигурира в регистъра на лицата, заемащи публична длъжност, на сайта на КПК: https://register.caciaf.bg/
- Кой е крайният срок за подаване на декларацията?
- Ежегодна декларация: До 15 май на текущата година – за предходната календарна година.
- Встъпителна декларация: В едномесечен срок от заемането на публичната длъжност.
- Финална декларация: В едномесечен срок от освобождаването на публичната длъжност.
- Декларация при промяна: В едномесечен срок от настъпване на съществена промяна в декларираните обстоятелства.
Декларациите по чл. 49, ал. 1, т. 1 (встъпителна) и т. 3 (финална) се подават пред органа по избора или назначаването (съответно пред постоянна комисия на общинския съвет за общински съветници и кметове). Декларациите по ал. 1, т. 2 (ежегодна) и т. 4 (при промяна) се подават пред Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
В срок до един месец от подаването на декларация за имущество и интереси, съответното лице може да направи промяна в нея, когато това се налага за отстраняване на непълноти или грешки.
При промяна на заеманата публична длъжност с друга публична длъжност не се подава финална декларация (по ал. 1, т. 3) и нова встъпителна декларация (по ал. 1, т. 1).
-
Какво се случва, ако не подам декларацията в срок?
В двумесечен срок от изтичането на сроковете за подаване, КПК публикува на интернет страницата си декларациите на лицата, заемащи публични длъжности, както и списък на лицата, които не са подали декларации в срок. Неподаването може да доведе до стартиране на проверка на имущественото състояние.
Решението на КПК (която съгласно последните реформи е вляла част от функциите си в структурата на Сметната палата по отношение на публичния регистър) стартира последващата проверка от КОНПИ. Тази проверка може да прерасне в производство за обезпечение на бъдещ иск.
Обичайната практика е проверяваните лица да се уведомят за висящото производство едва след налагане на обезпечитъелни мерки. Срокът за възражение срещу наложените запори е изключително кратък – едва 7 дни от уведомяването. Процедурата суведомление до проверяваните лица с което им се предоставя възможност да се запознаете с доказателствата и да попълните декларация. Важно е обаче да знаете, че при наличие на убедителни доказателства, можете да поискате допълнителен срока с цел събиране и представяне на такива.В редки случаи след анализ на доказателствата със свое Решение, Комисията може да вземе решение за сваляне на наложените обезпечения, Такива случаи обаче са инцидентни.
Следва да се отбележи , че към настоящия момент КОНПИ функционира в непълен 2-членен състав. Поради липсата на изискуемия по закон кворум, Комисията е във фактическа невъзможност да взема легитимни решения – както за налагане на нови запори и внасяне на искове за конфискация, така и за тяхното изменение или за прекратяване на вече започнати проверки. Това създава правен вакуум, който също може да бъде управляван в интерес на клиентите .